Един от най-хубавите и шарени пролетни празници в българския традиционен календар е Цветница.
В последната неделя преди Великден празнуват всички, носещи имена на цветя, дървета и зеленина. Празникът е познат и като Цветна Неделя, Вая и Куклинден, но навсякъде е посветен на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с лаврови и маслинови клонки. У нас символ на този празник са върбовите клонки, откъдето идва и още едно име на празника – Връбница.
Върбата се освещава в църквата и всеки трябва да отнесе клонка в дома си – за здраве и благодат. С нея се закичва къщата, но е съществувала практиката да се връзват върбови клонки на кръста против болки, с върбова клонка в този ден се изкарват дори животните на паша – за да са здрави и плодовити.
Дружината, която на предния ден е лазарувала, отива на реката, където всички пускат венчетата си по течението и гадаят – чието венче изплува най-напред, тази мома първа ще се омъжи. Момите си избират „кумица“ и гостуват в дома й, където тя се е приготвила с трапеза.
Името на обичая е „кумичене“, „кумичане“. Нейната роля на „кумица“ продължава до Великден.
Привечер на мегдана се играе последното за годината лазарово хоро, към което накрая се присъединяват и други девойки и момци. Те „затварят“ хорото и така това е първото сключено хоро след великденските пости, когато не се играят хорà.
На Цветница освен гадаене с направените в този ден върбови венчета, момите приготвят и обредни хлебчета – „кукли“.
В някои части на България съществува вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им занесат нещо, затова се извършват и поменални обреди.
Жените отиват на гробищата рано сутринта, носят върбови клонки, тамян, вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си, след което забождат върбовите клонки върху гроба, а с царевичните стъбла запалват огън.
Цветница е и празникът, в който имен ден имат всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а),Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а), Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к)а, Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.
Обикновено след църковния ритуал се ходи на гости, на хората, които имат имен ден и се сяда на трапезата, а тя е малко по-богата от гледна точка на Великденските пости, защото на този ден е разрешено да се яде риба.
