Стари коледни картички разкриват, че Дядо Коледа не винаги е носил червено
Ако помолите някой да опише Дядо Коледа, той най-вероятно ще го опише какъвто го познаваме днес – едър човек в червен костюм, бяла брада, носещ чувал, пълен с играчки, летящ в шейна, теглена от северни елени. Ако обаче въпросът беше зададен преди повече от век, отговорът би бил съвсем различен. Дядо Коледа се е появявал в много форми през годините, започвайки като религиозна фигура (Свети Никола) през 4-ти век, преди да се превърне в Дядо Коледа, Крис Крингъл и накрая „веселия стар елф“, който познаваме днес.
Ранна коледна картичка, изобразяваща син Дядо Коледа.
Историческите доказателства могат да бъдат намерени в старинни коледни картички, произведени през 19 век и 20-те години на миналия век, които дават представа за това как Дядо Коледа се е развил през последните 160 години.
Началото на коледните картички е положено през 1840-те, но едва в края на 19-ти век те стават популярни. Викторианските поздравителни писма приели формата на пощенски картички и станали масово произвеждани в безброй дизайни, които направили образа на Дядо Коледа по-популярен от всякога. На Томас Наст, илюстратор на списание Harper’s по време на Гражданската война в Америка и след това, се приписва първата идея за това как изглежда Дядо Коледа. По ирония на съдбата, първата му илюстрация на Дядо Коледа е разкрита чак след Коледа, когато се появява на корицата на Harper’s на 3 януари 1863 г. Черно-бялата литография изобразява Дядо Коледа, седнал в шейна, теглена от северни елени, облечена в облекло, което го кара да изглежда по-скоро като ранна версия на чичо Сам отколкото Свети Никола. Съюзните войски стоят около шейната и в далечината се вижда транспарант с надпис „Добре дошъл Дядо Коледа“.
Илюстрацията на Наст от 1863 г
Въпреки това, Наст продължава да експериментира с образа на Дядо Коледа след войната и през 1881 г. създава може би най-известната му версия, която поставя основите на това, което идва по-късно.
Дядо Коледа със зелени одежди
И все пак Наст не е единственият художник, работещ върху образа на Дядо Коледа, и всеки имал свои собствени идеи за това как трябва да изглежда старецът, започвайки с това как да е облечен. Някои го изобразяват в тежки палта с дължина до глезените, обшити с дебела козина, докато други го изобразяват с дълга дреха с качулка, а други си го представят облечен в обикновено палто и панталон с червена пелерина или шал през раменете. А художници от Германия, Русия, Полша и Франция понякога го обличат в традиционните одежди на своите страни. Палтата на Дядо Коледа са изобразявани в множество цветове, от зелени, жълти, червени и лилави, до кафяви, сини и дори бели. Ако разсъждаваме логично, бялото изглежда най-нереалистично, като се има предвид, че Белобрадият старец прекарва голяма част от Коледната нощ, спускайки се в комини. Може би затова много ранни илюстрации изобразяват дрехата на Дядо Коледа, обшита с тъмна козина, вместо с ярката бяла, която познаваме.
Ботушите и шапките на Дядо Коледа също се различават по цвят и стил при различните художници.
Лилав Дядо Коледа.
Въпреки че г-н Наст изобразява Дядо Коледа в шейна, задвижвана от елени, интересно е да се отбележи, че много ранни интерпретации са го карали да обикаля света с помощта на бастун, често носещ коледно дърво или фенер в допълнение към своя чувал с играчки. Начинът по който той носи играчките също се различава. Вместо традиционната торба от плат, някои картички изобразяват Дядо Коледа с голяма плетена кошница, привързана към гърба му, или такава, която се носи на ръка. Има и други изображения, на които е с раница или тегли малка натоварена с играчки шейна зад него. И все пак той, в крайна сметка, стига до най-новите технологии, тъй като изображенията от началото на 20-ти век го показват на влакове, балони, дирижабли, самолети и дори летящи автомобили, преди той очевидно да реши, че елените са по-надеждни за кацане на покривите.
Някои ранни пощенски картички комбинират религиозния аспект на празника, където Дядо Коледа може да бъде видян да обикаля с осветена църква на заден план. В някои случаи той е придружен от ангел или Младенеца Исус, яздещ магаре до него.
Дядо Коледа в червен костюм, използван за реклама на сладкарски изделия, 1868 г.
Единственото, с което са съгласни всички художници е, че Дядо Коледа има бяла брада. Спорна е само дължината. Някои го изобразяват с брада до кръста, докато други смятат, че късата брада е по-красива. Както облеклото, така и формата на тялото и чертите на лицето са отворени за интерпретации. Някои изобразяват Дядо Коледа като слаб или дори мършав, докато други му придават по-заоблен вид. Лицето му обикновено се изобразява като сериозно или дори сурово, рядко носи очила, но често има лула. Между другото, лулата не остава незабелязана от тютюневите компании, които бързо започнали да използват образа на Дядо Коледа, за да популяризират своите продукти.
В началото на 20 в. дължината на палтото на Дядо Коледа започва да намалява и вече включва сребърни копчета. Освен това обикновеното въже на кръста на Дядо Коледа е заменено от кафяв или черен кожен колан с лъскава катарама.
Дядо Коледа с червени дрехи
Обикновено се смята, че „стандартният“ образ на Дядо Коледа, който познахме днес, се дължи на компанията Coca Cola. През 1931 г. художникът Хадън Съндблом създава илюстрация за нова рекламна кампания, изобразяваща мил, усмихнат дядо Коледа, облечен в традиционните червени и бели цветове на газираната компания. Изображението постига незабавен успех и помага да се затвърди в съзнанието на обществеността как трябва да изглежда Дядо Коледа. Кока Кола може да не е измислила червено-бялата комбинация за костюма на Дядо Коледа, но рекламата им със сигурност я популяризира и оттогава Дядо Коледа е често изобразяван по този начин.
Рекламата на Кока Кола от 1931 г.
И все пак въпреки съвременните представи, има много хора, които смятат, че онези „стари картички“ с Дядо Коледа са имали известен чар, поради което те все още се възпроизвеждат като фигурки, украшения за елха и дори коледни картички.
