Глухарчето – билка, бурен или салата?

Глухарче

Глухарчето (Taraxacum) е тревисто растение, което от векове се използва като билка и храна. Свежите му листенца се добавят в салати от редица народи, а от корените му се приготвя продукт, който може да замести кафето като напитка.

Това обикновено жълто цвете е богато на някои вещества, които сериозно го поставят в списъка на лекарствените растения. Специфичният млечен сок, който се отделя от стъблото му, съдържа монотерпеновия гликозид тараксацин, освен слуз, захар и каучукови вещества. Това дава специфичната му лепкава консистенция и обяснява приложението му за заболявания на черния дроб в народната медицина, като жълтеница, хепатит.

Листата и цвета на глухарчето са богати на тараксантин, фавоксантин, сапонини, холин, но и на витамини и минерали, съответно, витамин А и витамин С и калий, калций, магнезий, фосфор, желязо и соли на мангана, но по-впечатляващото е, че 5% от състава им е белтъчен, което прави растението ценен хранителен продукт.

Като суровина за лекарствени средства предимно се използват корените на глухарчето, с или без ниската надземна част и най-долните листа. Те подобряват дейността на храносмилателната система и помагат срещу застояване на жлъчката, като повишават апетита. Действат и при възпаление на жлъчния мехур – холецистит и заболявания на стомаха и дебелото черво като гастрит и колит. Имат леко слабително действие, което прави подходящ приема им при запек, но и при газове в червата (метеоризъм).

Корените са богати на инулин – до 35%. Този полимер на фруктозата служи за храна на полезните чревни бактерии, което го поставя в категорията на полезните пребиотици. Други съставки в корените са растителни стероли, тритерпенови съединения, бета амирин, растително масло, протеини, каучук, смола, слуз и др.

Настойката от глухарче се използва още за третиране на хемороди, асцит – познат като воднянка, който се характеризира с наличие на серозна течност в коремната кухина, както и при камъни в бъбреците и пикочните пътища и цистит.

Глухарчето има и температурнопонижаващ и успокояващ ефект, спазмолитик е, спомага отхрачването и действа като леко сънотворно.

Сокът от листата му се препоръчва още при атеросклероза, гнойни заболявания на кожата (акне и циреи), анемия и авитаминоза.

Заради тараксацина се смята, че подобрява синовиалната течност и възстановяването на ставния хрущял, с което укрепва ставите.

 

278