Великден несъмнено е един от най-важните, популярни и обичани християнски празници. Всеки знае историята за разпъването на кръста на Исус Христос и неговото Възкресение. Но задавали ли сте си въпроса кога за пръв път е бил отбелязан Великден? Да се даде конкретен отговор не е никак лесна задача. Повечето историци смятат, че церемониите, свързани с празника, са претърпели редица промени през вековете и това в голяма степен затруднява установяването на неговия произход.
Предполага се, че Великден е отбелязан за пръв път в средата на втори век, макар че най-вероятно и преди това са били провеждани церемонии, свързани с Възкресението на Христос. Най-ранните сведения за Великден се съдържат в пасхална проповед, приписвана на св. Мелитон Сардикийски (живял в периода 110 – 190 г. За него се знае сравнително малко. Според Евсевий Кесарийски, св. Мелитон е бил епископ на град Сарди в Мала Азия по времето на римския император Антонин Пий). От текста може да се направи заключението, че церемониите, свързани с празника, са били изпълнявани нееднократно през предходните години.
Византийският историк Сократ Схоластик (380 – 440 г.) на свой ред отбелязва, че традицията да се отбелязва Великден възниква скоро след разпъването на кръста и Възкресението на Христос. Той сравнява празника с други древни традиции и обръща специално внимание на темата за великденския пост, правейки следното обобщение: „Целта на апостолите е била не да ни посочват времена за празници, а да ни дадат ръководство за правилен живот и благочестие”.
Исторически погледнато, събитията, свързани с този голям християнски празник, са станали в дните около Пасха, когато се отбелязва избавлението на еврейския народ от 300-годишното робство в Египет и неговото извеждане оттам от Моисей. Според преданията, преди това да се случи, Бог заповядал вратите на къщите на всяко еврейско семейство да бъдат белязани с кръвта на заклано агне. Онези, чиито врати нямали този знак, били сполетени от ужасяващо наказание – първородните им чеда умирали.
Тази история е свързана по специален начин с великденските традиции, познати ни днес. Редица експерти смятат, че червеният цвят, с който се боядисват яйцата, символизира кръвта – не само тази, която Христос е пролял на кръста, но и онази, която е спасила децата на еврейските семейства. Всъщност, въпросът кога се е зародила традицията да се боядисват яйца също няма категоричен отговор. Има данни, че подобни практики са съществували още в Древен Египет, Персия, Китай, Рим и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали живота и новото начало.
Не бива да се забравя и още нещо: в юдаизма съществува обичай, според който всеки, който отива на гости, трябва да подари нещо на домакина. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим, за да се срещне с император Тиберий, следвайки въпросния обичай, тя му подарила обагрено в червено яйце, символ на кръвта на Христос. Това кара редица експерти да смятат, че именно този жест е дал началото на традицията да се боядисват великденските яйца.
Когато става въпрос за Великден, няма как да не бъде спомената и още една важна подробност – в своята най-ранна версия, той всъщност е бил езически празник, посветен на настъпването на пролетта. „Още от най-дълбока древност, хората отбелязвали дните около равноденствията и слънцестоенията като свещени“, отбелязва проф. Карол Кюсак от университета в Сидни. „През пролетното равноденствие денят се изравнява с нощта, което означава, че зимата си отива, че светлината постепенно започва да измества мрака. Това е било от огромно значение за древните хора, тъй като те организирали целия си живот около подобни събития“, добавя проф. Кюсак.
Доказателство за езическите корени на големия християнски празник е Великденският заек. „Зайците са символ както на плодородието, така и на германската богиня на пролетта и обновлението Остара“, обяснява проф. Кюсак (предполага се, че от името на богинята произлиза английското название на Великден – Easter). Всъщност, Великденският заек е споменат за пръв път в книга, написана от германския професор по медицина Георг Франк фон Франкенау през 1722 г. „В нея се споменава за предание, според което съществува заек, криещ цветни яйца“, добавя проф. Кюсак.
Комерсиализацията на всички тези традиция започнала през 19 в. Голяма роля изиграли пощите. Комуникацията станала значително по-достъпна и много хора искали да поздравят своите близки по случай Великден, като за целта им изпращали картички с цветни яйца и симпатични зайчета. Сравнително по същото време някои компании в Германия и Великобритания започнали да произвеждат шоколадови яйца и зайци, които днес са популярни по цял свят. Имайки предвид всички тези факти, свързани с историята на светлия празник, спокойно можем да заключим, че днес той е комбинация от различни традиции и поверия, претърпели много промени през вековете. А въпросът кога Великден е бил отбелязан за пръв път едва ли някога ще получи категоричен отговор.