Често изобщо не си даваме сметка от количеството храна, което поглъщаме ежедневно. “Ама аз днес не съм закусвал и не съм обядвал, защо тогава се чувствам като подут балон?” Има няколко основни причини за това:
1. Хранене между основните хранения
Застанали сме пред компютъра, телефона и телевизора, а пакетчето с чипс или бисквити е само на една ръка разстояние. Основното ни занимание, разбира се, съвсем не е хранене, но някак ей така неусетно сме изпразнили цялото съдържание на пакета до нас. И така без да сме закусвали, нито обядвали, сме погълнали такова количество храна, че чак се чувстваме подути. Май по-добре да седнем на километър от най-близкия изкусител и да си се отдадем на заниманията.
2. Хранене под стрес
Прибираме се изнервени и ядосани, напрегнати сме или сме разстроени и така ни се хапва нещо сладичко, че свят ни се вие. Вярваме, че само шоколадът може да ни избави и да ни върне доброто настроение. Може би има логика в това твърдение, ако става въпрос за една-две хапки, но за цял шоколад или два, е, това вече е друго нещо.
3. Не е възпитано да оставиш пълна чиния
Отиваме на гости и ни сервират вкусно блюдо. Домакинята се е постарала, а ние така не желаем да я разочароваме. По-добре да си изядем всичко, а защо не и да си поискаме допълнително. Как иначе ще разбере, че сме оценили старанията й?
3. Бързам, нямам време
Главата ни ще гръмне от задачи и ангажименти. Бързаме от среща в среща и съвсем забравяме, че коремът и той е човек и има нужда от внимание. При първия удобен момент грабваме нещо наблизо (най-често – вафли, сладкиши, хамбургери и т.н) и без да дъвчем достатъчно, буквално ги глътваме и бягаме отново. А недостатъчното дъвчене и бързото хранене буквално пресядат на целия стомашно-чревен тракт.
4. Хранене от скука
“Ама нищичко не ми се прави. Ще си намеря някаква работа, като изям парчетата от снощната пица. И без това никой няма да ги яде. Тринадесет пъти минах покрай хладилника и вече няма какво да ми предложи. Дали да не отскоча до близкия магазин?” По-добре да си намерим компания, да излезем на разходка или просто да си побъбрим с приятел.
5. Мразя да изхвърлям храна.
“Ти знаеш ли колко деца в света гладуват? Как смееш да не си изядеш всичко в чинията? Хайде, аз ще изям и твоето, не мога да хвърлям храна. Не е справедливо спрямо световния глад.” Истината е, че неизядената храна няма да помогне, за съжаление, на гладуващите. Защо вие да сте с наднормено тегло?
6. Гладните очи
Очите ни са по-гладни от стомаха. Влизаме в супермаркета, където изобилстват цветни и лъскави опаковки, плюс завладяващи миризми. В ресторанта четем менюто и ни се иска да опитаме от всичко прочетено. На гости си вземаме от всичко сложено на масата, защото изглежда толкова приятно. Да попитаме и стомаха си – дали и той е на същото мнение?
Най-доброто, което можем да направим, е да се храним напълно осъзнато и отдадено на храната, и на емоцията, която тя ни носи – бавно и с благодарност. Kогато се храним бавно и се наслаждаваме на всяка хапка, вероятността да преядем или да се натъпчем е значително по-малка.
